Шлифованото стъкло в историята на Чешките земи

Каква е историята на шлифованото стъкло в Чехия, кога говорим просто за стъкло и кога вече за чешки кристал? Подготвихме всичко това и още много за вас в нова статия.

За подробния път на развитие на стъкларството в нашата страна вече разказахме в статията Крехко изкуство, здрава традиция, но сега ще се съсредоточим върху ръчно шлифованото стъкло на нашата територия. До края на 19-ти век говорим за „рязано“ стъкло, а едва по-късно се утвърждават термините гравирано (плитко) и шлифовано (дълбоко) стъкло. Какво предхожда създаването на най-красивите и традиционни шлифовки? Това ще ви разкажем в тази статия, която подготвихме за вас.

Гравиране на стъкло в зората на историята

Гравирането на стъкло поставя основите на шлифованото стъкло, такова каквото го познаваме днес. На нашата територия то датира още от времето преди новата ера, от периода на Латенската култура и келтите. Те са гравирали стъклени мъниста и малки предмети с кремъчни върхове или изумрудени длета. Този метод е позволявал създаването на прости линии по периметъра на предметите.

Пржемисловци и Люксембурги

На територията на Чешката република приложното изкуство на стъкларството се развива по времето на Пржемисловците и Люксембургите, т.е. през 13-ти – 14-ти век. По това време се изграждат огромно количество сгради, които се нуждаят от прозорци. Произвеждат се и високи чаши, наричани „пищали“ (флейти). Ако декорацията се е правела чрез плитко гравиране, се е използвал малко по-сложен механизъм – малко колело, което се е задвижвало с помощта на лък. Върху колелото се е нанасял абразив – обикновено пясък, смесен с вода. Орнаментите са били растителни, геометрични и фигурални.

В двора на Рудолф II

Стъкларството отбелязва истински бум през периода на Ренесанса, по-точно при император Рудолф II. Императорът е бил голям поддръжник на изкуството – и следователно на стъкларството – и има фундаментален принос за неговото развитие. Благодарение на неговата подкрепа чешкото стъкло надминава дори венецианското производство, което означава, че достига световните върхове.

Повратът между 16-ти и 17-ти век е революционен период за рязането на стъкло (говорим за „рязане и стъклорезачи“ до края на 19-ти век). До 16-ти век стъклото се е рязало само плитко (чрез гравиране). Декорациите са се състояли от прости основни разрези, за да не се наруши тънкостенното стъкло. В края на 17-ти век започва да се произвежда дебелостенно стъкло и рязането на стъклото буквално може да стане по-дълбоко. Декорациите печелят от пластичност. Резачите са могли да си играят с блясъка, матовостта, формите и фигурите, тъй като дебелостенното стъкло е било идеалното платно. Първоначално новите техники са се използвали върху стъклени плочи, които след това са се вграждали, например в прозорци. По-късно и върху други предмети. Постоянно се е търсил адекватен заместител на планинския кристал, чиито запаси са били ограничени, а цената му постоянно е растяла.

Иконичните творби на Леман, източник: wikipedia.org

Леман – бащата на шлифования кристал

Каспар Леман е бил придворен художник на Рудолф II. Като резач на стъкло, планински кристал и скъпоценни камъни, той работи не само в Прага, но и във Виена, Линц и Дрезден. Най-известната творба е така наречената чаша на Леман „Potestas, Nobilitas et Liberalitas“ от 1605 г. Това е най-старият подписан и датиран стъклен предмет. Чашата е открита в края на 19-ти век в Хлубока над Вълтава и оттогава са открити безброй много разнообразни творби, които се различават значително по качество и стил – от прости гравюри с анатомични неточности до шлифовани кристали и шедьоври, които далеч превъзхождат другите резачи от неговото време.

Едно обаче е сигурно – Каспар Леман е първият, който използва диамант за рязане на стъкло. И следователно се счита за баща на шлифования кристал. Той е първият, който започва да реже стъклото дълбоко, което поставя основите на шлифоването. Леман оставя след себе си не само безсмъртни творби, но и цяло ново поколение резачи на стъкло, които продължават да разпространяват неговото наследство.

Той също така подобрява машината за рязане. Леман се основава на машината за гравиране на камък. Тя се е задвижвала чрез педал или с водно задвижване. Като абразив се е използвала утайка от пясъчник.

След Тридесетгодишната война или Барок

Тридесетгодишната война погребва много стъкларски заводи и значително забавя развитието на стъкларството. След войната обаче идва мирът и развитието на стъклото продължава оттам, където е спряло. Барокът е период на украсяване, богати декорации, илюзии и чудеса – което се отразява и в рязането на стъкло. Ерата на „чешкото стъкло“ завършва и се ражда терминът „Чешки кристал“ – достоен и прекрасен заместител на планинския кристал.

В барока не съществува неизползвана повърхност и това се отразява в дизайна: раждат се иконични кристални полилеи с шлифовани висулки, изпъкнали и вдлъбнати съдове на високи столчета. Резачите на стъкло използват играта на светлините, формите и отраженията. Барокът отваря вратите към въображението и очарователните равнини, които развиват шлифоването и дизайна на стъклото със скокове.

Илюстративна снимка – иконични кристални полилеи

А какво следва?

Стъклото отново е изправено пред упадък и качеството се запазва само в региона на Силезия, където бавно започват да се появяват стиловете Рококо – алегорични орнаменти, портрети, градски сцени. Произвеждат се фасетно шлифовани чаши, гондоли, бутилки, кани. Търговците на едро се обединяват в компании. И Чехия отново сяда на трона на стъкларството.

В началото на 19-ти век идва криза на продажбите, която Чехия успява да преодолее чрез производството на цветни (вътрешно или външно) кристални предмети с богата шлифовка. Използват се и свойствата на „преколения“ (двуслоен) кристал, който има както цветен, така и прозрачен слой, което придава на шлифовката ново измерение.

През втората половина на 19-ти век много резачи на стъкло напускат професията, тъй като тя спира да бъде рентабилна. Възникват няколко по-малки ателиета, които започват да бъдат повлияни от Сецесията (Арт Нуво). Резачите стават шлифовчици, а рязането на стъкло се превръща в шлифоване. Използват се повече плоски орнаменти и освен шлифоването, се практикува много пясъкоструене. Между другото, възниква и иризираното стъкло. А г-н Ладислав Простредник от Добрушка за първи път шлифова модела PK500 върху една от своите творби. Така той допринася за създаването на най-известната и най-продаваната стъклена декорация, която се превръща в традиция и лице на съвременното стъкларство на Чешката република.

Легендарният декор PK500

Днес

Съвременната история и шлифоването на стъкло вече не предлагат революционни промени. Освен все по-ефективните инструменти, техниката остава същата – нищо не може да замени златните ръце на майсторите стъклари с десетилетия практика. Ръчното шлифоване на стъкло – въпреки страхотните инструменти – остава изкуство, изискващо време и талант. И това изкуство изисква стабилна ръка, прецизност, постоянство, сила на духа и тялото и преди всичко – усет към красотата, въображение и любов към занаята.

В днешно време чешкото производство на стъкло се фокусира както върху серийното производство, така и върху ръчната художествена продукция с качество на ателие. Перлата в короната на чешкото стъкларство е цветният преколен кристал, който все още може да се произвежда само ръчно, затова е и най-ценният и сложен за изработка. Той преминава през невероятен брой ръце, преди да стигне до вашия дом. За целия този процес написахме статия.

Ръчно производство на преколен кристал и неговият път от стъкларската пещ до вашия дом

Преколеният кристал е голяма красота, но производството му е много взискателно. Това са десетки часове и десетки ръце, през които трябва да премине това парче кристал, преди да се превърне в краен продукт. Елате да видите с нас пътя от пещта до вашия дом.

Вярваме, че след прочитането на тази статия ще гледате на ръчно шлифованото стъкло с още по-голяма любов. В него се крие голяма стойност, традиция и енергия, която с радост помагаме да бъде предадена нататък.